Момчиловата крепост се намира край село Градът, община Смолян. Селото е разположено на 17 км източно от град Смолян и на 110 км южно от град Пловдив.
Укреплението е построено през късната античност (вероятно VІ в.) като част от системата крепости против варварските нашествия от север. Като такава тя има пряк визуален контакт с крепостите в местността Турлук над Смолян и Кечикая над град Рудозем. Просъществувала е сравнително кратко време и била опожарена при някое от славянските нахлувания. През Средновековието (ХІ-ХІV в.) крепостта е издигната наново.
Знае се, че стена е обграждала върха откъм запад, север и изток. Общата й дължина е 160 м, силно начупена е и следва извивките на терена. Най-висока е западната й част, а източната е силно разрушена и проследяването й става само в основи, докато в останалата си дължина е запазена с височина от 0,50 до 2,10 м, като най-голяма е височината й при входа на крепостта. В северната част на крепостта, при входа, е открита кула – порта с квадратен план и размери 4,80 на 4 м.
През 2007 г. и 2012 г. са реализирани два проекта за реставрация и социализация на крепостта. В рамките на проектите са разкрити 75 м от северната крепостна стена, източно и западно от входа; също и част от вътрешното пространство.
На самия връх, на надморска височина 1215 м, е открито тракийско скално светилище. Там се очертава малка скална площадка с четири отвора в скалата. По скалата не се виждат каменни всичания (като например олтари, басейнчета, улеи и т.н.), които да са вследствие човешка дейност. В редицата скални отвори, гледащи на север, е разчистена дълбока 5 м скална ниша. След откриването и почистването й се очерта отвора й с неправилна форма, допълнително оформен от източната част. Вътре нишата е запълнена с черна пръст, в която се намират керамични фрагменти с не много голяма концентрация, без кости.
Най-ранните керамични фрагменти от крепостта могат да се отнесат към късния енеолит (края на V хил.пр.Хр.) – това е началната дата на функциониране на тракийското скално светилище. То е ползвано активно до ІІІ-ІV в. В източната част на светилището са разкрити основите на средновековен параклис, функционирал през ХІІІ-ХІV в. За съжаление, той е силно разрушен. Запазена е южната част от апсидата с дълбочина 1 м. Параклисът е бил измазан и отвън, и отвътре. Външната мазилка е по-груба и едра, вътрешната е примесена с парченца счукана тухла и е доста фина. Таванът е бил оформен като свод – някои парчета вътрешна мазилка са с извита повърхност. Подът е бил дървен - в оформен в скалата жлеб при разкопките са открити няколко железни гвоздея, които показват, че в скалата е била монтирана греда, върху която са се наковавали дъски за под.
Интересното в случая е включването в рамките на параклиса на дълбока скална ниша. Тя може би е служила за склад за някакви течности и храни, или дори за скривалище на църковна утвар и хора в случай на опасност. С цел безопасност за туристите сега тя е покрита със закалено ламинирано триплексно стъкло.
От лятото на 2014 г. посетителите на Момчиловата крепост могат да наблюдават аудио-визуален спектакъл, представян в естествена среда и използващ за екран обграждащите крепостта скали. Изпълнява се в тъмната част на денонощието. Включва прожекция на 30-минутен филм, посветен на Момчил юнак. За екран се ползва естествен скален откос в подножието на върха. За зрителите са изградени пейки за сядане с капацитет 50 места. Има възможност за наблюдение и от правостоящи лица. Прожекцията на филма е съчетана със специални димни и светлинни ефекти, сред които са светлинна заливка на скалите наоколо и 4 киловатов прожектор, чийто мощен лъч прорязва небето...
Read more
Learn more insights from Wanderboat AI.
