Monastery of the Holy Transfiguration of God — Attraction in Veliko Tarnovo

Преображенският манастир „Свето преображение“ е разположен на река Янтра на 6 км северно от Велико Търново близо до с. Самоводене. Отбивката за него е на около 6 км от покрайнините на Велико Търново в посока Русе. Добре поддържан път се вие нагоре през гориста местност и води точно до входа на манастира. Преображенският манастир е най-големия от манастирите разположени около Велико Търново и 4-ти по големина в България. Основан е по времето на Втората българска държава през 13-14в. Той играе и важна роля в духовния живот на българската столица през 14в.в. През средновековието Преображенския манастир е бил разположен на около 400 – 500 метра южно от сегашното си местонахождение. Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на 14в. След падането на България под турско робство манастирът е неколкократно опожаряван и плячкосван от турците, а в последствие е разрушен напълно. На сегашното си място Преображенския манастир е възстановен през 1825г. от рилския монах отец Зотик, който през 20-те и 30-те години е бил игумен на манастира. Строежът на главната църква започва през 1884г. и е бил възложен на Димитър Софиялията. Заради участието си във "Велчовата завера" от 1834-1835г. майстора е обесен от турците и с довършването на църквата, което става през 1837г. се заема Уста Кольо Фичето. Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков. Активното строителство в Преображенския манастир продължава активно до 1863г., когато под ръководство на Кольо Фичето се издигат цялото югоизточно крило с малката гостна и големия вход (1857г.), камбанарията с часовника (1861г.) и малката църква "Благовещение" (1863г.). Заедно с някои постройки, градени след Освобождението, Преображенският манастир добива познатия си днес вид. Преображенската света обител е играла важна роля в борбата на българския народ за църковна и национална независимост. През годините на Руско-турска освободителна война манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението руските войни подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата. От архитектурна гледна точка манастирският храм представлява триконална, едноапсидна, еднокуполна сграда, притежаваща стилните особености на атонските манастирски храмове. Стенописите в църквата са дело на бележития представител на самоковската живописна школа Захарий Зограф и датират от 1849 - 1851г. Наред със славянските просветители Кирил и Методий, Захарий Зограф си рисува автопортрет, а храмовата икона "Преображение Господне" е и с негов автограф. Твърде интересна е голямата сцена "Страшният съд" на източната стена в притвора, на която грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките - в селска народна носия. Забележителна е сцената "Колелото на живота", изписана на външната южна олтарна стена, която третира в религиозно-философски аспект естественото развитие на човешкия живот. Църковният иконостас е създаден през 1838г. от група майстори резбари от тревненската резбарска школа. Иконите по него са дело на Захарий Зограф и Станислав Доспевски. През 1991г. част от монашеските килии в манастира са разрушени след срутване на скали над него. Това се случва на 6 юли 1991 година от скалния венец над манастира се откъсва голям обем скална маса и пада в двора на светата обител. Чудо е, че не само няма пострадали хора, а храмът остава непокътнат. Запазен е благодарение на часовниковата кула до него, която като верен страж сякаш се опълчва срещу падащите скали, разполовявайки една от най-големите. Част от скалата и до днес стои там. Празникът на манастира е на 6 август, Преображение Господне - явяването на Исус Христос пред тримата си ученици Петър,...

A kolostor a Yantra folyó bal partján lévő Dervent-szurdokban található. Körülbelül 7 km-re fekszik Veliko Tarnovótól, megközelíthetetlen függőleges sziklák alatt, Samovodene falu közelében a Belyakovsko-fennsíkon. Egy ma is működő kolostor, de látogatható. Fekvése, hangulata és külső – belső falfreskói lenyűgözőek! Ez a Veliko Tarnovo régió legnagyobb kolostora. Úgy tartják, hogy a 2. Bolgár Birodalom (1185–1396) alatt, 1360 körül alapította Sarah-Teodora cárnő és fia, Ivan Sisman (Shisman) (1351 – 1395. június 3.) az utolsó bolgár cár. Ezért is nevezik Sarah vagy Sisman kolostorának is. A 14. században fontos szerepet játszott a bolgár főváros vallási életében. A középkorban a kolostor a mai helyétől kb. 400-500 m-re délre helyezkedett el. Ezt bizonyítják az 1952-ben végzett ásatások, ahol asztali kerámiákat és a tarnovói művészeti iskola stílusában készült falfestmények töredékeit fedezték fel. Eredeti helyét elhagyták, miután a 14. század végén, Tarnovo oszmán hódítása során többször felgyújtották és kirabolták. Az elhagyott kolostort később lerombolták. 1825-ben II. Mahmud (1785 - 1839) szultán engedélyével kezdték meg a kolostor újjáépítésének szervezését a jelenlegi helyén. A kolostor épületei egyenként épültek fel, és egy téglalap alakú, macskakövekkel kirakott udvart alkotnak. Az Isten színeváltozása főtemplom építését 1834-ben kezdte el Dimitar Sofiyaliyata mester, és a 19. század egyik leghíresebb építőmestere, Kolju Ficheto mester fejezte be. Szintén az ő munkája az 1837-ből származó déli szárny, és ő tervezte a főbejáratot és az oszlopait is. Zahariy Zograf (1810-1853) szerzetes 1849 és 1851 között falfestményekkel díszítette a belső és a külső teret. (Zograf atya a bolgár nemzeti megújulás híres bolgár festője, aki templomi falfestményeiről és ikonjairól ismert, és akit gyakran a bolgár világi művészet megalapítójának tekintenek. 1827-től a Rilai Neofita (Neofit Rilski), születéskori nevén Nikola Poppetrov Benin (1793 – 1881) bolgár szerzetes, tanár és művész, a bolgár nemzeti megújulás fontos alakjának szellemi tanítványa lett. 1831-ben, 21 éves korában mesterré avatták. Legismertebb ikonjai a plovdivi Szent Konstantin és Heléna-templomban, a koprivshticai Theotokos-templomban, valamint számos más kolostorban találhatóak. Legismertebb freskói a Rila kolostor főtemplomában, a Bachkovo kolostor kápolnájában és Szent Miklós templomában, a Trojan kolostorban és a Tarnovóhoz közeli Átváltoztatás kolostorában találhatóak. Az utóbbi három kolostorban három faliképet is festett magáról, ami abban a korban teljesen szokatlannak számított.) 1861-ben Kolju Ficheto építette a harangtornyot az órával. Két évvel később szintén az ő munkája a Szent András földalatti kápolna fölé épített kis Annuncia-templom. Az orosz-török háború (1877-1878) idején a kolostort kórházzá alakították át, ahol számos orosz sebesültet ápoltak. Bulgária oszmán uralom alóli felszabadítása után (1878) az orosz katonák a harangokat, csillárokat és néhány liturgikus könyvet ajándékoztak...

It's an excellent, fairly easy hike from Veliko Tarnovo (2 hours from town, less on the return). There are several neighborhoods you can start the hike from. I started around the Harmony Hotel and followed the path toward the skeet shooting range. Another path from the kartala neighborhood leads there too. I ran into pack of aggressive small dogs leaving town. Just before the shooting range there is a new mansion property which blocks the google maps path. You need to walk a few minutes around the left side of the property if you are following the path from Harmony hotel. The path actually gets wider the longer you hike, and there are two small stream crossings and an incredible waterfall. The monastery is very beautiful. Bring cat food! Plenty of pretty (and...