Плаковският манастир „Свети Илия” е основан някъде по времето на цар Иван Асен II (1218 – 1241). След падането на България под османско иго манастирът е бил оплячкосан и разорен. От него останали да стърчат само руини (недалеч от сегашния). Възстановяването му станало през 1450 г, когато е построена кулата – наблюдателница (чието място още личи от дясната страна на общата сграда). От нея монасите следели за вражите неканени набези, за да укрият на потайно църковните светини.
Османските поробители ни за миг не оставили на мира тази свята обител. Много пъти са я нападали, ограбвали, опожарявали и разрушавали (през 1595 г.; 1706,; 1794,; 1835,; 1845,; 1852.).
През вековете този манастир е бил важен книжовен и просветен център, поддържащ връзка с други такива от Влашко и Русия (за това свидетелстват запазени църковни писания, печатани от славянски и румънски език в Бузау...).
За съжаление много от книжовните паметници, църковни светини и други скъпоценности били задигнати от фанариотският игумен на манастира Йосиф.
Чести гости на манастирската обител са били Неофит Бозвели, Райно Попович, поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) и много други наши възрожденски духовници и деятели, като например Панайот Хитов и още няколко други юнаци от четатата му; игуменът на Преображенския манастир – отец Зотик (от когото монасите се научили на дърводелство, обущарство и железарство); Апостола на свободата – Васил Левски, който често трябвало да излиза от манастира през подземния изход, водещ от магерницата чак зад южната стена на портата, а от там към гората...
Тук са се вземали важни и съдбоносни за България решения като например подготовката на монаси и учители – народни будители, които да обикалят из Българско и да подбуждат към откриване на училища; в Църквата да започне да се служи на разбираем славянски език и то от български свещеници; подготовката на въоръжената акция, известна в историята като „Велчова завера”.
(Капитан Георги Мамарчев – комендант на крепостта в Силистра, окупирана от русите се заел да подготви успешно българско въстание, което да предизвика руската въоръжена помощ – още повече, че България била заобиколена от вече освободени държави, все с помощта на Русия.
Той създал местен център, установил контакти с патриоти от Търново и заедно с тях изградил широка организация.
В подготовката на въстанието важна роля играел Велчо Атанасов Джамджията (търновски търговец) и затова тази замислена въоръжена акция остава в историята под името Велчова завера.
Заговорът постепенно се разраства. Отец Сергий (игумен на Плаковския манастир) взел дейно участие в него, а подир него и останалите братя. Манастирът се превърнал в централно средище за подготовката на въстанието.
По предание монасите прокопали таен изход, който водел в гората (останал под руините на църквата, разрушена след предателството – през пролетта на 1835 г. от еленския чорбаджия). Заговорът бил разкрит. Георги Мамарчев като руски поданик бил заточен в Мала Азия (където и починал през 1846 г.). Игуменът на Плаковския манастир бил заточен в манастира край Мъглиж, където е и погребан, а останалите патриоти осакатени, обезобразени и полумъртви били обесени. Манастирът бил ограбен, опожарен и разрушен от османските поробители).
През 1865 г. уста Колю Фичето изградил околните манастирски сгради, камбанарията и под нея каменната чешма.
Днешната църква представлява еднокорабна базилика с една абсида и един купол и е с открита засводена нартика (притвор).
В манастирските летописни книги за Плаковския манастир „Св. Илия” е отбелязано, че винаги е бил обитаван от монаси – патриоти, всецяло отдадени на Бога и народа си и носещи в себе си частица от огнения дух на Св. Илия.
Много лета през вековете на тази...
Read more
Learn more insights from Wanderboat AI.
