Престоят ни в този хотел беше истински кошмар! Давам му единица, само защото не мога да му дам нула.
Жалко за добрата иначе идея и пропиляната възможност това място да бъде едно удобно бягство в близост до София за хората, които искат да работят от разстояние, наслаждавайки се на чист въздух. Именно въздух е това, което липсваше в „Кота 1110“ – мръсен и запуснат хотел, в който, както изглежда, служителите и ръководителите отдавна са загубили желание да предоставят услуга на ниво.
Първото ни посещение беше с надежда, подлъгани най-вече от симпатичния външен вид на хотела. Още с влизането обаче ни лъхна тежка миризма на мазно и препържено – онзи типичен „аромат“ на прекалено много пъти ползвано олио, който всички сме срещали в живота си поне веднъж. Цялото лоби миришеше отвратително - на мръсно, гранясало и старо. Това обаче беше само началото. Докато разполагахме лаптопите си в коуъркинг пространството, бързо забелязахме огромни количества прах по лавиците в лобито – като в стар замък на румънски кръвопиец, който не е почистван много, много отдавна. По предметите върху лавиците имаше мръсотия и паяжини. Ситуацията не изглеждаше никак добре. Разочарованието продължи и с преминаването по мрачните, изключително негостоприемни коридори на хотела, които (с право) подсказваха, че нищо по-добро не се случва по стаите. Щом влязохме в стаята си, отново видяхме колко много прах имаше не само по повърхностите на мебелите, но и във въздуха, сред който хвърчаха големи прашни парчета, лесни за наблюдавани с просто око. Постояхме няколко минути и започнахме да усещаме изключително неприятно чувство на задух. Искахме да дадем шанс на мястото, но по всичко личеше, че трябва да си тръгнем, ако не искаме да вдишваме цялата тази мръсотия, защото с всяка изминала минута физическият дискомфорт се увеличаваше все повече и повече.
Мръсотията обаче не беше единственото нещо, което ни потресе. Когато слязохме до рецепцията, за да сигнализираме за проблема, управителката на „Кота 1110“ ни каза, че е трябвало да предупредим (за основно чистене ли?!) така, както някои хора предупреждават, че биха желали ресторантът да им предложи безглутенов хляб. Е, не знаехме, че това да се пуска прахосмукачка е чак такова специфично изискване и че мениджърите и камериерките биха помислили за такова, само ако на някой му е много, ама много важно… Безочието продължи и въпреки че пожелахме да си тръгнем след не повече от половин час от прекрачването на прага, управителката не се съгласи на възстановяване на сумата за нощувката, както беше редно, а ни каза, че единственото, което може да направи, е да ни предложи друга нощувка в избрана от нас дата, когато ще се подготвят и ще почистят и вече ще можем да дойдем спокойни… С това тя на практика ни задължи да се върнем, за да не изгубим платените за тази невероятно нискокачествена услуга пари.
Е, върнахме се, не само заради това, че не получихме рефънд, но и защото не мислехме, че след този разговор нещата биха били толкова зле втори път. Все пак вече бяхме предупредили за нашата супер-специфична-нужда стаята да е чиста. Би трябвало да няма какво да се обърка, нали?
Само че се обърка, което беше окончателното доказателство, че ръководителите на това място отдавна не работят с ентусиазъм и вдъхновение (ако изобщо някога са имали такива). След близо две седмици се върнахме в хотела за въпросната нощувка. Разбира се, още от лобито и коридорите усетихме прах и задух. Щом влязохме в стаята, тя беше не само мръсна, но и миришеше на овце! Видно е, че и от двете страни на „Кота 1110“ живеят селскостопански животни, но стаите могат да се проветряват, нали така? Особено след като бяхме предупредили за силно занижената хигиена. Истинско разочарование.
Едва докачахме сутринта, за да си тръгнем. През нощта не спахме добре и през цялото време кашляхме от прахта – нещо, което не ни се е случвало в друг хотел.
Дано хората в него някога разберат, че хигиената е базово, а не специфично...
Read more
Learn more insights from Wanderboat AI.
