Vasil Levski Monument — Attraction in Karlovo

(22.07.2017 г. Площад паметник Васил Левски)

ЗАРЯ

Напоследък не излизаме често на разходка. Все по работа нещо и не се заглеждам по афиши и обяви. Тия дни два пъти излязохме с детето, вечер по хлад. И СЛУЧАЙНО улучваме все ТОЧНО НАЧАЛОТО на програмите за празничната ЗАРЯ. Два пъти все "случайно" и то БАШ навреме..??? По време на заря обикновено ти става едно такова хубаво и празнично...ОБИКНОВЕНО. .. Но явно тази година честванията за рождението на един чак мистично велик българин не са обикновени. Първия път доста се стресна моето детенце, и както хубаво се бяхме настанили на едни бордюрчета, като ми се сви в краката и се замята като заек в примка. По успокои се детето, но не се възхищаваше на зарята .. Втория път беше спокоен, сгушен в мама буза до буза. Но аз явно се поразстроих, когато друго детенце в съседство до нас тъй се ужаси от гърмежите, че от писъци и мятане едва свариха да го изведат техните от тълпата... И точно тогава не усетих, дали по напред се надигна буца в гърлото ми или първо проблясна в съзнанието ми една сцена от ония соц. детски български филми, които имаха за цел да покажат идеалистично , колко сигурна и мирна е нашата родина.Този май беше за Асамблеята на мира, за която бяха поканени деца от най-различни "братски" соц. държави, включително и угнетените такива, в които "империалистите" подклаждаха граждански войни. Асамблея, паради, възгласи, ЗАРЯ... Макар и смътно, родените до 80 и някоя година ги помним тия работи, нали? Съвсем в реда на нещата си бяха! Но едно детенце с латино черти, не повече от 10-ина годишно или по - малко, още при първия гръм и зарево, веднага се шмугна на сигурно място и от там нащрек загледа към небето с ококорени очи. А българското му приятелче (главния герой във филма), подавайки му ръка да излезе, се усмихна благо, но малко снизходително ( като всезнаещ родител) и рече нещо от сорта на: "Спокойно, у нас автоматите и пушките се ползват само за ЗАРЯ и фойерверки." Макар и дете, на мен тогава тази сцена ми се струваше леко пресилена и наивна, но силно се е запечатала в съзнанието ми. Леко пресилена, защото всичките тези презокеански войни ми се струваха далечна или затихваща отживелица. И леко наивна, защото в моя сигурен и хубав свят тогава всички хора и неща ми се струваха неувяхващо свежи и вечни. Константа, която няма как да се промени. А сега... всички от тогава сме различни. И вместо сигурност в главите и сърцата ни се блъскат хиляди въпроси и неизвестни за това как да овеществим един хубав, спокоен и сигурен свят и утрешен ден за децата ни? Подобен на нашия от идеализираните детски спомени, ама по-хубав, щото оня беше "комунистически ". И може би, защото честването тази вечер започна с "Шипка" от "Епопея на забравените" , в сърцето ми напира увереност, че генетично знаем как се прави. Пред вътрешния ми поглед прелитат сенки от камъни, тела и трупи. И ми става смутно усещайки стелещия се като пушек дебнещ дух на днешното време. И същевременно уверено, че ще намерим начин да опазим свещените си домове и семейства спокойни и сигурни, а децата си живи, здрави, щастливи и чисти, на пук на продажниците и ТЕХНИТЕ джихадисти. Иначе ... Иначе лошо ни се пише и на нас, и на тях. Ако ни чуваш Боже, дай им последен шанс да се вразумят и освестят, че ако не дойдат скоро на себе си, а продължават да безчинстват, скоро ще се чуе "На оружие, братя!" И дано тогава им дойде акъла един път и завинаги, за да замлъкнат непромълвили кървавите уста на автоматите и пушкалата, а барута в България да се ползва само за ЗАРЯ и фойерверки! Сега и навеки! Амин!

... Мария...

Поклон пред големия българин!

Самият паметник отдалече е много величествен. Площадът и паметника в центъра му са много добре ситуирани и конфигурирани. Мястото е доста просторно, има и къде да седнеш и да се замислиш за тези, които са дали живота си за нашето бъдеще.

Има за какво да се помисли. Левски е нашата гордост и национален герой и не е само минало. Той може да е пример и пътеводна звезда и за днешното поколение. Пример за това как онези българи тогава не са се предали пред трудностите и не са избягали навън на готовото в чуждия край, за да имат там по-добър живот. А са се борили тук в България, с всички сили и средства за по-добър живот в родното място не за себе си само, а за всички българи. И цената е била висока. Лишили са се от конфортно и удобно съществуване и са платили с живота си. За нас, за България, за да ни има сега. За да може да ги има и тези, които днес си нарамват куфарчетата и избягат от битовите трудности. За да ги има децата им, родени българчета и много от тези деца на България днес дори не знаят български.

Както каза един познат, трябва ни не само обучение в учебните заведения, а и възпитание! Защото не само знания са необходими и не само това, а и нужното възпитание в семейството и училището е получил тогава Левски в една дива и изостанала България.

Относно изработката на самата скулптура има какво още да се желае. Не съм експерт и може би пропорциите на паметника се изкривяват, гледайки отдолу от към началото на площада, но фигурата на Апостола ми се стори малко по-ниска, отколкото според мен е трябвало да се направи за да изглежда величаво. И приликата с него е доста приблизителна и като, че ли не си прилича с останалите образи на Васил Левски с които...

A monument of one of the greatest heroes of Bulgarian history and national spirit - Vasil Levski. One of the things I find rather inappropriate about the monument is the size of the lion compared to the size of the hero - to me it looks like a dog in the hero's legs. At least it's a male one 😂. Other than that the surrounding square is nicely arranged...