Yane Sandanski's Tombstone — Attraction in Sandanski

Макар Сандански да е амнистиран от властите, ВМОРО не оттегля смъртната му присъда. Самият той е знаел, че ще загине от насилствена смърт и казва за себе си: „Аз съм обречен, кога да е ще ме убият. Няма смисъл да се пазя“. На 20 април 1915 г. Сандански тръгва от Роженския манастир, където живее, за Неврокоп. По пътя преспива в село Пирин. Заранта кобилата му упорито отказва да прекрачи портата. Домакините виждат в това лош знак и го увещават да не тръгва. Въпреки всичко на сутринта продължава сам. Засадата го чака в местността Блатата, където срещу него се стреля. Сандански пада от коня и си счупва крака, но продължава престрелката. Нападателите са 7 – 8 души, въоръжени с пушки. Те са от районната неврокопска чета на ВМОРО, като един от тях го заобикаля в гръб и го застрелва. Смята се, че покушението е организирано от Стоян Филипов, а за физически убиец се сочи Андон Качарков. Съдът обаче ги оправдава поради липса на доказателства. Трупа му намират керванджии. На около 200 m източно от Роженския манастир е църквата „Св. Св. Кирил и Методий“, построена през 1914 г. Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб. След известието за заговора срещу него, Фердинанд вероятно е подкрепял идеята Яне да бъде ликвидиран, но на погребението изпраща венец, който е поднесен от Йонко Вапцаров. Известно е, че преди това Сандански е поддържал добри контакти с Фердинанд. Той е посещавал често двореца преди Младотурската революция и лично е развеждал царя из Серско по време на Балканските войни. На надгробната мраморна плоча се четат думите му: „Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за...

В интервю за вестник "Камбана" през 1908 г. Яне Сандански казва: "… За да се борим за свободата с успех, ние тук сме винаги разбирали, че трябва да работим като националисти – и като българи да организираме и издигаме българския елемент - най-годния за организация и работа.." Винаги самоопределящ се като българин, борец за освобождението на Македония, привърженик на идеята за създаване на Балканска федерация, противоречива личност, чийто живот и дела и до сега будят спорове у историците, възхваляван в много песни, а подвизите му се разказват и до днес. На 21 април 1915 г. край село Пирин, където на лобното му място има паметна плоча, след засада, Сандански е ранен, а след това застрелян в гръб от куршум на българин. Близо до Роженския манастир, в който е живял известно време, се намира гробът му, до църквата “Св. Св. Кирил и Методий”, построена през 1914 г., чиито ктитор е самият Яне Сандански и която църква, за съжаление, е в окаяно състояние. На надгробната му плоча се чете надпис: “Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство”, а на гроба имаше цветя и венци. От 26 септември 1949 г. градът Свети Врач носи...

The grave of the famous and big Sandanski!

P.S. too bad to see here how Macedonians and Bulgarians offend each other, I think this is the least that Sandanski wanted and what he stood and fighted for.

Greetings to all good people...