Dragalevski Monastery — Attraction in Sofia City

A trip to Dragalevski monastery from Sofia makes for a great afternoon on a hot day.

Getting there: Dragalevski monastery is easily accessible from Sofia by public transportation. Take Metro line 2, the blue line, to the Vitosha Metro station which is the last stop. Then get on bus 66 in the direction of Hotel Moreni. The bus 66 bus stop is right outside of the metro station, next to the mall. The monastery is the second to last stop but the bus only stops when requested. Get a window seat. The bus ride itself is scenic. The monastery is just a couple of minutes walk from the bus stop.

To do: Visiting the monastery won't take much time but there are benches and areas to rest in the cool mountain on hot day. Around the corner from the monastery is an area with picnic benches and a food truck where you can order delicious inexpensive grilled meats, salads, and beer.

A visit to the monastery from the city and a short rest there can be done in a matter of hours, less...

Dragalevtsi Monastery of the Holy Mother of God of Vitosha (Bulgarian: Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“, Dragalevski manastir „Sveta Bogoroditsa Vitoshka“) is a Bulgarian Orthodox monastery on the lower slopes of Vitosha mountain on the outskirts of the capital Sofia in western Bulgaria. The monastery was abandoned after the Ottoman conquest of Sofia and reestablished in the late 15th century, when it became an important literary centre. The monastery church and some of its frescoes date from...

Оставям една звезда, въпреки че Драгалевският манастир е едно от любимите ми места в София. Избрахме това място за кръщенето на дъщеря ни и силно се надявахме архимандрит Алексий да бъде отчето, което да въведе детето ни във вярата, но уви не беше той. Разочарованието беше голямо, когато по време на ритуала осъзнахме, че попът е там с мисията да порицава, да препитва по четене от неговите книги, да упреква, че въпреки решението ни да кръстим детето си май не сме много вярващи, не изключвам и това, че жените бяха обрисувани като съскащи змии и т.н., а дъщеря ни беше ужасно разплакана, защото трябваше да й държи главата здраво, за да нарисува кръст на челото й с миро. Дори не ми се споменава, че едногодишно бебе беше упрекнато, че не уважава баща си. Беше интересно преживяване, примесено с огорчение, задето на хубавия ни празник отецът обрисува едно черно бъдеще за детето ни, ако не сме обичали родителите си, а то било видимо, че не спазваме тази Божа заповед. Не разбрах как видя толкова чернилка в хората събрали се в храма. Уж учеше на любов и смирение, но примерът му изобщо не показваше това. Бих посъветвала миряните, които изберат манастира за какъвто и да е ритуал да поискат поне един разговор със свещенослужителя, който ще го извършва, за да преценят дали е техния човек и дали искат да участват в...