Look, we were on camp for karate, it was alright, it's geared towards sports camps, not holiday makers, the rooms are ok, basic, but with air conditioning thankfully, toilet and shower, our TV didn't work and you can nab a fridge from outside but likelihood is it won't be decent. Also no free WiFi a general must in this day and age! Our food was included, breakfast lunch and dinner, quality was fair to average nothing above, it's buffet and churned out, only 1 of the coffee machines is decent so everyone queues at that one. There are some relax pools, 3 total quite small for guest use and 2 active pools reserved for athletes. There are no signs telling you where the place is which is frustrating and the gates are sometimes closed so you can't tell it's there parking inside though and on the street. I think it's alright really but average quality, the lack of English speaking people in a tourist area is amazing. Reception has to use Google translate I think it's funny hey if it does the job right.... Rooms get cleaned daily bins emptied but no beds are made, so basic level. There are water dispensers in the hall that took me a while to clock on I could just fill up my water bottle from there. The beach is a 5 minute walk. But hey some great spots close by food and drink is cheap so go out and enjoy!! Weather is great, T shirt off...
Read moreВпечатления от хотел AquaLife Sport: Силно амортизирани стаи. Вентилацията в банята е много слаба. Матраците на леглата са отвратителни- на буци и изтърбушени, леглото става на хамак при лягане, след неколкочасов сън на една страна човек се сдобива с болки в гърба. Сушилникът на терасата е целият в ръждиви петна. Дистанционно за климатика се взема от рецепция при поискване. Има и един празен шкаф зад балконската врата за вграждане на минибар, но минибарът липсва. На рецепция се налага да си оставиш документите за самоличност при настаняване, нямат законово основание за задържане на документи, но получиха толеранс от около половин час и пак не бяха готови. 2 мениджърки без табелки или униформи с цялото си поведение излъчват нетърпимост към гостите на хотела и явно силно ги затруднява комуникацията с всеки, различен от малко дете. Опитват се да ми пробутат обяснение за неработещ картов четец. Това е техен пропуск, който не е нужно да ми стоварват- винаги могат да си закупят още един или пък друг човек да помогне на единствената администраторка в немалкия хотел. Няколко часа по-късно особа с проблемен говорим български език и източнославянски акцент реагира крайно неадекватно, когато приятелите ни в съседната стая се сдобиха с нашествие от мравки и се наложиха спешни мерки. Мравки, хлебарки и птички създават главоболия на не едно място за настаняване, но тук са си спестили сериозните разходи за дезинсекция през слабия сезон, за да могат гостите да усетят максимален дискомфорт. Поне имаше нощна камериерка, която дойде да напръска с някакво временно решение срещу лазещи твари. До рецепция има и лоби бар- единственото място в хотела да се сдобиеш с някакво адекватно кафе.Първата сутрин барът не работеше дори в 10:00, явно съм единствената, която има желание да плати допълнително за силно кафе, а не да пие само разредени течности от автомата на шведската маса. На следващата сутрин се подготвих, в съседния хотел Вега извън комплекса имат нужда от допълнителен оборот и предлагат кафе дори и много рано. Интересна подробност е, че не позволяват да се пуши на откритата тераса и на двора. Тази информация не е изложена на видно място, налага се да ти я съобщи строг възрастен мъж от охраната. Все пак е добре зрели хора да си върнат усещанията от гимназиалния курс и скритото придърпване извън училищния двор. Храненето в основния ресторант трябва да се извършва със силно повишено внимание. Обявяват ти шилешкото за телешко, а много хора не ядат агнешко месо и сходни. Доматите и краставиците на два пъти бяха почти развалени и горчаха, много сложно е да заредиш нормални зеленчуци посред лято. Впечатлението от храната леко се смекчава от любезния персонал в ресторанта. Характерна особеност е, че се налага гостите да си отсервират сами мръсните съдове. На територията на комплекса има много места за спорт на открито и закрито. Силно озеленено е и се виждат служители да поддържат растителността. Пред хотела има открита сцена, където вечер правят доста шумна детска дискотека. Положително място е плажният бар. Персоналът е отзивчив, плажът е чист. В настоящата епидемиологична обстановка няма шалтета на шезлонгите. Зад бара има платена тоалетна с външна мивка. Като цяло не бих се върнала в този хотел за следващ престой, ако не ми се налага. Зоната на плажа е ОК и може...
Read moreЯ с детьми в августе ездила в Аквалайф на Сборы. Жила в Tower. В общем, если бы не один нюанс, отдых у нас удался. Нюанс заключался в том, что на второй день у меня из номера пропали украшения из золота. Моя ошибка заключалась в том, что я сразу не взяла платный сейф. С подобным никогда не сталкивалась, хотя бывала во многих странах. Заметила я в тот же день после возвращения с моря, так как меня насторожило как в моей сумке лежат предметы. Я сразу сначала проверила деньги, они были на месте. После того, как я поняла, что золота нет, конечно же перерыла весь номер, хотя я прекрасно знала куда конкретно положила и уже понимала, что их там нет. После тщательной проверки с подругой пошли на ресепшн. Вызвали уборщицу. Убирала у нас старшая по горничным. Мы ещё раз просмотрели весь номер. Мне было сказано, что не знают как такое могло произойти. Я не знаю кто это сделал, может быть и не эта женщина и кто-то просто хотел подставить человека, но факт остаётся фактом: это произошло. Потом мы все-таки решили подойти к администрации. Мы пошли к старшему менеджеру (вроде так назывались). В кабинете было 2 человека: Марина и Радостина. Если честно, такого унижения я не испытывала никогда. Отношение было: докажите, что у вас что-то было, докажите, что не потеряли, вы что заработать решили, почему вы не взяли сейф. Причём, с их стороны разговор велся с усмешкой. Мне не нужны были деньги, я их привыкла сама зарабатывать. Мне нужно было, чтобы вернули, подаренные мне украшения. Я ушла, попросив единственное о том, чтобы никто из горничных не подходил к моему номеру, так как ноутбук я спрятать в сейф не могу. Честно, меня - взрослую женщину достаточно сложно довести до слез, но им это удалось. У нас на следующий день заезжала ещё одна группа с нашего клуба и я предупредила организаторов в СПб, что такая ситуация имела место быть и чтобы ребята обязательно брали сейфы. Через наших организаторов на меня вышел управляющий. Он единственный из всей администрации, кто меня выслушал без наездов, по- человечески. Я ему очень благодарна! Он принес извинения за своих сотрудников и предложил два варианта: 1) вызываем полицию; 2) он собирает своих сотрудников и объявляет, что если клиент найдёт своё золото, то даст премию сотрудников (да я и сама сказала, что готова оставить хорошие чаевые). Я выбрала второй вариант, так как в то, что полиция будет искать, очень слабо верилось. Во второй вариант тоже с трудом верилось, но надежда умирает последней. А ещё хотелось нормально отдохнуть, так как этот отпуск был действительно долгожданным. В моем номере все-таки стали убирать, но в определённое время, чтобы я могла проконтролировать. Я, если честно, надеялась, что все-таки подбросят. Однако по итогу чуда не произошло. Уехала я без своих вещей. Теперь буду осторожнее. В остальном, еда, море, спортивные залы понравились. Главное, конечно, что дети остались довольные. Да, спортивный отдых в Болгарии вышел очень дорогим, но что ж поделаешь?! Я знаю точно, мои вещи, полученные таким образом, счастья не принесут. Я очень надеюсь, что все выводы из сложившейся ситуации будут сделаны и больше такого...
Read more