Късносредновековната църква "Рождество Христово" се намира в югозападната част на с. Арбанаси.
Превърнатият в музей храм има впечатляваща и богата история. Създаден като енорийски за село Арбанаси, той е бил част от комплекса на резиденцията на Търновската митрополия, в период когато Търновската епархия е под юрисдикцията на гръцката Цариградска патриаршия.
За да стигне до днешния си вид църквата “Рождество Христово” е преизграждана многократно и е преминала през няколко строителни етапа. През втората половина на XVI в. е издигнат първоначалният храм, който е заемал обема на сегашния наос. Зографията му е завършена през 1597 г. През втория строителен етап към вече съществуващата църква са пристроени параклис от север и притвор от запад, обединени от открита, засводена Г-образна галерия от север и екзонартика от запад. Строителните дейности са извършени в периода между 20-те години на XVII в и 1632 г. По време на третия строителен етап междуарковите пространства на преддверието, галерията и екзонартиката са зазидани с тънка каменна зидария. Оформени са прозоречни отвори, защитени с метални решетки. Хронологическите граници в които се вмества зазиждането е времето след 1632 г. и преди 1643 г.
Самата църква представлява масивно изградена каменна постройка с общи размери 28,80 х 10,40 м, подслонена под трискатен керемиден покрив. По план черквата се състои от олтар, наос и притвор, разположени по оста изток-запад, параклис “Св. Йоан Предтеча” със самостоятелно преддверие от север, обединени с Г-образна галерия от север и запад. Апсидата се издига до половината от височината на източната фасада и има самостоятелно покритие. Южната стена е плътна, раздвижена единствено от четири прозоречни отвора. Две трети от северната и цялата западна стени представляват сляпа аркада. Западната фасада е симетрично решена. По централната и ос е поместен отворът на входната врата, а над него е традиционната патронна ниша. Притворът на параклиса е засводен с масивен полуцилиндричен свод, каквото е и засводяването на първия притвор и наоса.
Цялата вътрешност на църквата е покрита със зография, изпълнението на която е станало на етапи – 1597 г., 1632 г., 1638 г., 1643 г., 1649 г., 1681 г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи по тематична широта и енциклопедичност.
Иконографската програма в наоса е опростена и достъпна за възприятие. В конхата на апсидната ниша са представени допоясна фигура на Богородица Платитера, Евхаристия и Мелисмос. В първия регистър разположен по северната и южна стени на наоса са изобразени светци-войни – св. Димитър, св. Георги, св. Нестор и светци-лечители и безсребреници: св. Козма, св. Дамян, св. Пантелеймон, св. Трифон. Регистърът над тях е зает с фриз от медалиони, в които са представени бюстови изображения на многобройни християнски светци и светици. Следващите два регистъра са заети от сцени илюстриращи Празниците, Страданията и Чудесата Христови. В горната част на западната стена е изписана сцената “Преображение Господне”. Под нея е разположена голямата многофигурна композиция “Успение Богородично”. От двете си страни тя е фланкирана от по-малките като мащаб сцени “Рождество Богородично” и “Въведение на Мария в храма”. Първият регистър е зает от изображенията на св. св. Константин и Елена, св. Кирияки и св. Параскева. Върху свода се извисяват внушителните изображения Христос-Емануил, Христос-Пантократор и...
Read more
Learn more insights from Wanderboat AI.
