Pokrovsky Monastery — Attraction in городское поселение Суздаль

The Intercession (Pokrovsky) Monastery was founded in 1364, but from this initial period, practically nothing was preserved. All that has come down to our days, mainly refers to the first half of the 16th century and a later period, and is associated with dramatic events in the life of the Grand Duke's family – the Moscow prince Basil III. He decided on an unheard violation of church rules – a divorce with his first wife Solomoniya Saburova, who after twenty years of marriage never gave birth to children. She came from an old boyar family of Moscow. During the 1508-1518 Basil III richly equiped the Suzdal Intercession monastery, while seeking a divorce from the church and looking for a future new wife – Pole Elena Glinskaya. In 1625 Solomoniya Saburova was forcibly tonsured into a nun (under the name of Sofia) and exiled to the Intercession Monastery. Since then, the Intercession Monastery has become a place of exile for the disgraced tsarinas and women of noble boyar families. Among its nuns and elders – the daughter and niece of Ivan III, the wife of Prince Vladimir Staritsky – Eupraxia, the wife of Tsarevich Ivan – Evdokia, one of the wives of Ivan the Terrible – Anna Vasilchikova. The last crown princess of the monastery was Evdokia Lopukhina, the wife of Peter I, accused of plotting against the tsar. Here, many aristocratic spiritual prisoners ended their lives. In the monastery were found the burials of representatives of families of Nagies, Gorbaties, Shuiskies and others (more than 20 eminent nuns). In 1934, in the tomb of the Intercession Cathedral, under a small white stone slab (without an inscription), the director of the Suzdal Museum A.D. Varganov had uncovered a children's burial. In the wooden deck, "remnants of semi-decayed silk fabric without bone remains" were found. This burial began to be connected with the rumors that were going on in the 16th century, about the birth at the monastery, allegedly, of Solomoniya's son George, whom she gave to the upbringing to faithful people, having arranged a fictitious burial. In 1650 Solomoniya Saburova was recognized as a saint (Sofia of Suzdal), her tomb, "exuding miracles", attracted pilgrims and enriched the monastery treasury. The monastery received the richest deposits and new landed estates with thousands of serfs. It was visited repeatedly by royalty. The main temple of the monastery and at the same time a tomb for noble nuns was the Intercession (Pokrovsky) Cathedral. It is a majestic three-domed temple in the design of which the decorations of the white-stone Nativity Cathedral of the Suzdal Kremlin were used (arched-columnar belt, lush portals that are clearly visible through the open arcade of the gallery). The interior decoration of the temple was very ascetic: the floor was paved with black ceramic tiles, the walls were not painted. But the magnificent icons and artistic sewing made the interior exquisite. The tented bell tower is connected to the cathedral with the gallery. It is a rare monument of the ancient Russian architecture: its lower two-tiered part, dating back to 1515, was an octagonal pillar-shaped church "under the bells" (i.e. completed with a tier of belfry). The tent of the modern bell tower appeared at the end of the 17th century. The original architecture of the cathedral is repeated in the Holy Gates, built, like other buildings of the monastery, commissioned by Basil III around 1518. It is a four-sided tower with two asymmetrical arched spans over which the gallery and the elegant three-headed gate-church of Annunciation rise. The decorations of the facades of the building resemble carving on wood, giving to its appearance a sincere simplicity...

В Суздале за всю его историю было основано 15 монастырей. Для такого небольшого нынешнего городка в 10 000 жителей это довольно значительное количество. Однако, вспомним, что именно Суздаль являлся с XII в. столицей Ростово-Суздальского, с XIII – Суздальского, а с первой половины XIV в. -  Суздальско-Новгородского княжеств, а в конце XIV века вошел в состав Великого Княжества Московского и стал одним из основных религиозных центров на Руси. С XVI в. в Суздале велось масштабное строительство монастырей, расширялись старые, возводились новые. К XVI-му веку в Суздале уже действовало 11 монастырей. Однако с 1796 г. Суздаль становится уездным городом Владимирской области и со второй половины 19-го века – провинциальным, что, и явилось главной причиной сохранности здесь значительного количества замечательных памятников древнего русского зодчества. Свято-Покровский женский монастырь, куда мы с Вами направляемся, является одним из самых интересных архитектурных ансамблей Суздаля. Основанный в 1364 году при суздальском князе Дмитрии Константиновиче он был одним из наиболее крупнейших и известных на Руси в 16-х-17-х веках, ведь именно сюда ссылали опальных и неугодных цариц, княгинь и прочих особ знатного происхождения. Далее под катом, любопытная история монастыря, рассказ о его пленницах, чудесах и моих ощущениях, которые резко отличаются от других подобных мест Суздаля и мест силы вообще. Основан этот монастырь в 1365 году, но от его деревянных построек совершенно ничего не сохранилось. В 1510 году Иван III инициировал масштабное каменное строительство Покровского монастыря. Существует легенда о появлении этого монастыря в Суздале. Великий нижегородско-суздальский князь Андрей Константинович в 1365 году, за год до своей смерти, изъявил желание основать и построить монастырь для инокинь в связи со своим обетом данным Богу построить храм имени Пресвятой Богородицы, при страшном шторме на Волге в который он попал по пути в Великий Новгород. Жизнь его была спасена, так как сразу же после данного им обета великое волнение как по мановению руки стихло. Место для монастыря, на правом берегу реки Каменки, указал и выделил землю местный святой, сподвижник Сергия Радонежского блаженный Ефимий...

На брега на реката, сградите се отразяват в нея, а реката е обсипана с разцъфтели водни лилии, ако сте там през юни. Създаден през 1364 г. Първоначално е бил изграден от дърво. От сградите от XIV век нищо не е запазено. Изграждането на по-голямата част от Покровския събор се извършва от 1510 до 1514 година. Манастирът е заобиколен от каменна ограда, страена на етапи във времето - XVI - XVIII век. Камбанарията, разположена в северната част е много красива и с интересна архитектура. Главният вход на Покровския манастир е Светата порта, над която се извисява Благовещенската църква. Светата порта се строи благодарение на Василий III през 1518 г. През 1922 г. манастирът е затворен. През 30-те години в част от сградите на манастира се намира секретна биохимична лаборатория, а килиите се превръщат в жилищни сгради. През 60-те години на миналия век във връзка с развитието на туризма в Суздал на мястото на част от разрушените сгради на манастира са построени къщи за гости и заведение. През 1992 г. част от сградите са прехвърлени на църквата и отново става действащ женски манастир. Всички обекти в манастира са отворени за посещение, с изключение на килиите. Предварително може да заявите екскурзия из манастира. Обиколката продължава 1 час. Провежда се във времето от 11:00 до 16:00 часа от сестрите на манастира и от персонала на екскурзионната агенция. Няма цена за билети, давате каквото прецените в помощ...