Monument to the Tsar Liberator — Attraction in Sofia City

The Neoclassical memorial's author is Italian sculptor Arnoldo Zocchi, who won the project in competition with 31 other artists from 12 countries (and with a total of 90 artists from 15 countries being interested) in the end of the 19th century. Bulgarian architect Nikola Lazarov participated in the monument's architectural design. The foundation stone was laid on 23 April 1901, St George's Day, in the presence of Knyaz Ferdinand I of Bulgaria, and the monument was completed on 15 September 1903.

Ferdinand also attended the monument's inauguration on 30 August 1907 together with his sons Boris and Kiril, Grand Duke Vladimir Alexandrovich of Russia, son of Alexander II, together with his wife and his son, as well as other notable figures. Erected of black polished granite from Vitosha, the Monument to the Tsar Liberator consists of a pedestal, a middle part with figures and a massive Neo-Renaissance cornice finished with the sculpture of the Russian Tsar on a horse. The bronze wreath at the foot was donated by Romania in memory of the Romanian soldiers that died during the war. The main bronze bas-relief in the middle part depicts a group of Russian and Bulgarian soldiers led by the goddess of victory (Nike in Greek mythology and Victoria in Roman mythology), who raises her sword high above. Portraits of Grand Duke Nicholas Nicolaievich, Count Ignatiev and the generals Joseph Vladimirovich Gourko and Mikhail Skobelev surround the group. Other bas-reliefs feature scenes from the Battle of Stara Zagora, the signing of the Treaty of San Stefano and the opening ceremony of the Constituent National Assembly in Veliko Tarnovo, as well as portraits of Petko Slaveykov, Stoyan Zaimov, Ivan Vazov, Stefan Stambolov and other prominent figures from the period.

The Monument to the Tsar Liberator is on Tsar Osvoboditel Boulevard, facing the National Assembly of Bulgaria and with...

Паметникът на Царя Освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е най-величественият и художествен паметник в София и България въобще. Издигнат е в чест на Освобождението на България /1878 г./ в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на император Александър II и като символ на българската свобода. Намира се на столичния булевард „Цар Освободител“ на площад „Народно събрание“ с лице към сградата на българския парламент.

За издигането на паметника е обявен международен конкурс през 1900 година, в който се включват с проекти скулптори от 13 страни. Спечелен е от италианския скулптор Арналдо Дзоки и паметникът е негово дело. Основният камък е положен на 23 април 1901 година /Георьовден/ в присъствието на Княз Фердинанд I. Работата на паметника завършва на 15 септември 1903 г. , а официалното откриване е на 30 август 1907 г.

Монументът представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху 7,5-метров постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. Средната част е с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон. Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа поведен в битка от богинята на победата Нике. В релефа са портретувани лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев, княз Николай Николаевич-старши. Други три по-малки бронзови релефи изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание. В релефите има автентични образи – на Славейков, Заимов, Вазов, Стамболов и други радетели за Свободна България.

Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски войни с надпис: „ Царю Освободителю//...

Паметника символизира българската признателност за освобождението към руския народ и конкретно - цар Александър II. Често около него, се организират протести, на какъвто присъствах - днес... Не симпатизирам, или по-скоро не съм давал гласа си, за нито една от партиите-организаторки и споделям идеята за цялостно намаляване на броя депутати в парламента. Вярвам, че страната ни трябва да отстоява категорично, идеята за мира и да брани, разумно и юридически, културно-историческото си наследство, както в Русия, така и в Украйна. Относно хартиената бюлетина, смятам че трябва да се ограничи максимално изсичането на дървета и да се стремим към прогрес и максимално развити и бързи, еволюционни, работещи и електронни - правосъдие, правителство, здравеопазване, соц.дейности, администрация, образование, сигурност, спорт, армия и далекосъобщения и максимално бързо, да бъдат обучени, повече на брой служители по кибер сигурност, проверени и тествани на съвременен полиграф, които да разпознават и реагират, максимално бързо и адекватно, на сигналите за корупция и другите признаци за престъпления, които личат и в реална и във виртуална среда. Не вярвам, че без смъртно наказание, някога изобщо, ще се върне доверието към редица, български институции, както и че евроатлантическите споразумения, ще доведат, до нещо по различно от нов външен дълг, санкции и нов ръст на инфлацията, преди и след въвеждането на еврото. Сигурен съм, че българската банка, има правомощията и ресурсите, да напечата, достатъчно пари за всяко едно министерство и те да достигнат до всеки един, регистриран жител и семейство. Не съм убеден, обаче че има достатъчно различни от болни и неграмотни хора, които да ги контролират и харчат правилно. Убеден съм, че цената на електроенергията, може да бъде много по ниска, ако използваме само за собствени цели, целият ресурс на атомната ни централа, която може да задоволи, доколкото знам, нуждите на 75%...