Museum of Sport — Attraction in Sofia City

"Музей на историята на физическата култура и спорта. Първата експозиция е открита на 30 март 1962 г., като първоначално се помещава в Спортната палата. В музея е представена историята на българския спорт и върховните постижения на родните ни спортисти. Фондовете на музея са придобити чрез дарения от известни български спортисти, състезатели и спортни деятели, като Христо Стоичков, Йорданка Благоева, Диана Йоргова, Светла Оцетова, Весела Лечева, Здравка Йорданова, Григорий Педан, ген. Владимир Стойчев, Крум Лекарски, Надежда Лекарска и много други. Големият волейболист Тодор Симов предоставя на музея програми, медали и отличия от период, когато българският волейбол постига първите си международни успехи. Над 500 експоната, фотоси и факсимилета представят първите спортни обединения - туристически дружества, клубове и организации. Сред ценните предмети са копие на първия български велосипед, лични вещи и награди на големите български борци Дан Колов и Никола Петров, фехтовален костюм на български олимпиец от Амстердам 1928 г., както и други състезателни екипи, множество купи и колекция от спечелени от българските спортисти медали. Най-ценни са олимпийските медали, предоставени от видни спортисти като Манол Манолов - бронзов медал от Мелбърн 1956 г., Диана Йоргова, която подарява сребърния си медал по лека атлетика от игрите в Мюнхен през 1972 г., Йорданка Благоева, подарила медалите си от Мюнхен (1972 г.) и Монреал (1976 г.), както и Красимира Гюрова, състезателка в българския баскетболен отбор, спечелил бронзови медали в Монреал през 1976 г., когато баскетболът за първи път е включен като олимпийски спорт. Особено скъпа е фотография от 1894 г. на швейцарските учители по гимнастика, пристигнали в България по покана на министъра на просвещението и разпределени в големите гимназии в страната, които на практика поставят началото на модерния спорт в България. Музеят е включен в списъка 100 национални...

Много богата спортна история, събрана на едно място. Въпреки че жената беше много любезна, няма как да не отбележа някои елементарни неща, които просто не е редно да са факт за този музей. Работно време - само в работни дни, от 9:00 до 17:00 ч, с 2 часа обедна почивка е най-малкото обидно за всички работещи, които явно трябва да си вземат отпуска, ако искат да посетят и е нелепо за един от националните 100 туристически обекта. Оправданието, че "нещо наемателите на офиси на стадиона" също нещо не искали да се допускат хора в сградата уикенда ми се стори повече от нелепо. Явно половинчата работа - някакво заделено помещение, колкото да се отбие номера, че този музей съществува (най-вероятно от Министерството на младежта и спорта). Еми, направете тоя билет не 1 лв., ами 5, сложете един сувенирен магазин, един фен шоп на националния отбор, направете организирани турове... срамота е, като отново подчертавам, че персоналът не е виновен. Наистина, като голям фен на спорта, отвсякъде ми се иска да дам 5 звезди, но истината е, че...

Едно място, което съжалявам, че не съм посетил много отдавна и определено си заслужава да бъде посетено още и още и още пъти. Адски много благодарности на уредник на музея( майте най-искрени извинения, че не запомних името)!!! С всяка дума, изречение или разказ за някой от експонатите, може да се усети, как този госпожа милее и живее за този музей, за тези експонати. Освен това, може да се научат невероятно много нови и интересни неща. А когато видиш пред себе си екипировката, оставена от Христо Проданов на последния базов лагер преди Еверест, при първата българска експедиция до върха, както и част от първия български флаг, докоснал върха на света, можеш единствено да затайш дъх. Единствената ми забележка е, че този музей заслужава повече внимание, повече популярност, повече посещаемост. Още веднъж...