Впечатляваща църква на едно от най-хубавите места в Истанбул – на брега на Златния рог. От другата страна на църквата е Балат, най-чаровният квартал на Истанбул по мое мнение и различен от всичко останало. Препоръчвам да се разходите из цветните му улички и да направите снимки на цветните къщички. Най-новата линия на трамваите T5 минава по брега на Златния рог и когато достроят линията до Еминьоню ще може с трамвая да се пътува от Еминьоню до Църквата. Сега това се случва с автобус. Трамваят е удобен, нов, модерен. Може да го използвате да стигнете от Желязната църква до Пиер Лоти. Заслужава се да комбинирането посещението на църквата с такова и до Пиер Лоти.

Българската църква "Свети Стефан" е една от малкото оцелели железни църкви в света. По време на Възраждането в Истанбул живели над 50 000 българи, сред които влиятелният османски държавник Стефан Богориди и екзарх Йосиф. Днес те са около 250 човека. През 1849 година Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с две свои каменни и една дървена къщи на брега на Златния рог. Тогава дървената къща се използва за български храм. През 1870 г. султан Абдул Азис разрешил създаването на Българската Екзархия. Това е и официалната дата на възстановяването на самостоятелността на Българска православна църква. През 1890 г. се разрешава на Екзархията да построи на мястото на дървената църква нова. Поради това, че е разположена на песъчлив и податлив терен – на Златния рог, конструкцията на храма била направена от сглобяеми железни плоскости – един уникален замисъл на архитекта Ховсеп Азнавур. Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена от Рудолф фон Вагнер. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ковано желязо. Сглобяването на Желязната църква приключва през 1896 г. В двора на църквата са погребани Екзарх Йосиф и митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки. Строително-ремонтните дейности и цялостната реставрация на църквата "Свети Стефан" са извършени в рамките на 7 години и са резултат на споразумението между министерствата на културата на двете страни. Основните реставрационни дейности са започнали през 2011 г., след получаване на разрешение от турската държава. Храмът бе затворен за богослужение поради сериозни проблеми в носещата конструкция, вследствие на корозия. Финансовите средства за ремонта се осигуряват от Истанбулската община, Областната администрация на Истанбул и община Фатих. Поради сложността на процеса и изчерпване на отпуснатите фондове строително-ремонтните дейности са спирани на няколко пъти в рамките на месеци и впоследствие отново възстановявани. Финалната фаза на реставрацията е била осъществена при личната ангажираност на президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Благодарност към целия екип, работил по реставрацията на българския храм, както и към турските власти изрази и тогавашния премиер Бойко Борисов.