„Св. Георги“ е православен храм в цариградския квартал Фенер, катедрална църква на Вселенската патриаршия от 1590 година. По време на Византийската империя Вселенската Константинополска патриаршия е действала в „Св. София“. След завладяването на Константинопол през 1453 г. и превръщането на „Св. София“ в джамия, Църквата „Светите Апостоли“ става седалище на Вселенския патриарх. Тя е втората по големина и важност църква след „Св. София“ от така наречените „велики църкви“ на Източната римска империя. През 1461 г. е разрушена и на нейно място е построена Джамия „Фатих“ по заповед на Фатих Султан Мехмед (Завоевателят на Константинопол), където е гробът му. Джамията „Фатих“ е първият проект в османската архитектурна традиция. Интересното е, че е построена от гръцки архитект. След това за периода 1456-1587 г. Патриаршията се помества в Църквата „Св. Богородица Памакаристос“, която също се намира в Балат. Както се досещате, тя не изостава от „традицията“ и е превърната в джамия – Джамия „Фетие“ през 1591 по повод завладяването на Грузия и Азербайджан. След края на Османската империя е била изоставена. През 1949 г. е възстановена от Института за опазване на византийското изкуство и архитектура в Америка. Оттогава е музей (макар да има и малка молитвена част като джамия). От 2021 г. се извършват реставрационни дейности и църквата за съжаление не може да се посети. На сегашното си място – Църквата „Свети Георги“, Цариградската патриаршия се помества от 1590 г. Квартал Фенер става център на християнския живот в града. След разпадането на Османската империя по-голямата част от гръцкото православно население на Истанбул емигрира насилствено. Днес Църквата "Свети Георги" служи като център на Вселенската патриаршия и център за поклонение на православните християни. През 1997 г. бомбен атентат ранява тежко дякон и нанася щети на църквата. Това е част от няколко терористични атаки срещу Вселенската патриаршия, нейните църкви и гробища в Истанбул през тези години. Отвън църквата изглежда доста семпло. Отворена е за посещения, но е въведена проверка за сигурност, както на повечето сгради в Турция за защита от атаки. Църквата е реконструирана много пъти, пострадвала е при пожари, и малко е останало от оригиналния ѝ вид. Най-големите ̀и ценности, спасявани при всеки пожар, са патриаршеският трон, за който се смята, че е от 5 век, няколко редки мозаечни икони и мощите на светците Григорий Богослов и Йоан Златоуст. В храма се пазят и мощите на Св. Евфимия (прочетете за Църквата "Св. Евфимия" в Кадъкьой). Парче от мрамора, където Исус е бичуван преди да бъде разпънат, е донесено от Йерусалим и изложено в църквата. Днес църквата е поддържана финансово от дарения от православни християни от други страни. Зад църквата са офисите на Патриаршията и Патриаршеската библиотека.