Vigadó Concert Hall — Attraction in Budapest

През 1789 г., след портата Ваци и градската стена, тази северна голяма рондела е била разрушена и е била предназначена да я замени с театрална сграда, но изграждането на която дълго време не е било възможно поради липса на средства. Публиката в Пеща все повече иска танцовата зала, чието строителство най-накрая започва през 1829 г. въз основа на поръчката, дадена на Михали Полак. Така е построен Redoute, предшественик на днешния Vigadó, превърнал се в едно от върховете на класическата архитектура на Пеща.

От градска танцова зала до съкровищница на културата

Първият бал се провежда в Redoute през януари 1833 г., като по този начин отваря вратите си за сградата, която освен удобствата е и дом на най-високо ниво на култура - по това време това е единствената концертна зала в Пеща . Йохан Щраус-старши и след това по-младият Йохан Щраус изнасяха концерти в залата доста пъти, а сред унгарските композитори Ференц Еркел и Ференц Лист, които изнесоха благотворителен концерт тук за първи път след наводнението от 1838 г. Кратката кариера на Redoute приключва през май 1849 г., когато става жертва на топовния огън на австрийските защитници на замъка и е до голяма степен разрушен. На Frigyes Feszl е поверена реконструкцията през 1859 г., а новият дворец, с който дизайнерът иска да създаде унгарски стил, най-накрая е предаден през 1865 г.

Външна релса и вътрешна релса

На главната фасада, до герба на страната, има портрети на известни личности от унгарската история, скулптурите, използвани за украса на колоните, са създадени от Алекси Кароли, а стенописите са произведения на Кароли Лоц и Тан Mór. Картината „Пирът на Атила“ е първото произведение на изкуството, което използва като източник епоса на Янош Арани „Смъртта на Буда“ (1863). След компромиса Vigadó беше отдаден под наем от града и през този период сградата беше домакин на голямо разнообразие от програми, включително градски срещи.

Привличането на първия Vigadó

Двете или трите десетилетия след откриването на Vigadó се характеризираха с претъпкан балов календар и организаторите използваха всякакви идеи, за да направят своето събитие да се отличава от останалите. Те организираха тук бал за кънки, костюмиран бал, изобразяващ героите от романа на Mór Jókai или живи снимки, показващи събития от унгарската история. През 1870 г. най-скъпият бал е организиран от Националната асоциация по гребане и ветроходство във Вигадо, със скъпи танци, разкошни декорации, военен оркестър в моряшки дрехи и басейн със златни рибки. Сред топките определено внимание заслужава Балът Сечени, който почита паметта на Ищван Сечени, който е наричан най-великият унгарец. През 1867 г. банкетът, организиран в чест на коронацията на краля, е посетен от Йозеф Ференц и кралица Елизабет и именно тук се ражда Будапеща, обединявайки Пеща, Буда и Обуда.

Концертният живот във Вигадо става все по-натоварен и скоро Ференц Лист се завръща в концертната зала, когато е помолен да дирижира собствената си творба, Ораторията Света Елизабет, по случай 25-ата годишнина на Музиката Пеща-Буда. За концерта беше организиран хор от около петстотин души от Пеща и селски хорове. През 1869 г. се провежда първата композиторска вечер на Лист, а през 1873 г. той дирижира премиерата на оркестровите версии на Ораторията и унгарския национален химн. На тържеството, организирано по случай половинвековната му творческа кариера, Лист получи златен лавров венец и няколко чуждестранни награди, включително грамота за почетно членство на Санкт Петербургската музикална академия. През 1875 г. Лист и Вагнер организират съвместен концерт за увеличаване на строителния капитал на театъра (Festspielhaus) в Байройт.

По-младият Йохан Щраус, както и Маскани, Дворжак, Дебюси и Артур Рубинщайн са посещавали стените на Вигадо, но Ерньо Дохнани изнася първия си солов концерт тук, Бела Барток през 1905 г., а Ани Фишер прави своя дебют тук през 1932 г. Рихард Щраус дирижира няколко пъти и стоейки на амвона, а Прокофиев се изявява като пианист. Сред известните унгарски диригенти Янош Ференцик за първи път ръководи Филхармоничния оркестър тук...

Vigadó (usually translated as "Place for Merriment") is Budapest's second largest concert hall, located on the Eastern bank of the Danube in Budapest, Hungary.

Although the acoustics are lacking, the building itself, designed by Frigyes Feszl in 1859, makes a bold impression along the Pestembankment. Built to replace another concert hall on the same site (which was destroyed by fire in the 1848 War of Independence) Feszl's Vigadó was also badly damaged, this time during World War II. The post-war reconstruction, which took some thirty-six years to complete, remains faithful to his original design and continues to attract leading conductors and performers from around the world. The facade of the Vigadó was cleaned and restored in 2006.

The Budai Vigadó is the home stage of the Hungarian State Folk Ensemble (The House of Traditions), the group having started in 1951 with Hungarian traditional dance and music. The group consists of 30 dancers, a Gypsy band of 14, and a...

Buda visszafoglalása után Pest városa fejlődésnek indult, Budáról az egyetem, Pozsonyból egyes hivatalok áttelepítését követően megnőtt az igény egy nagyvilágias táncteremre. Végül Pollack Mihálytervei alapján 1829-ben indult el az építkezés, s 1833-ban nyílt meg a Redoute, a mai Vigadó elődje, a pesti klasszicista építészet csúcsteljesítménye. A korszakban ez volt Pest egyetlen koncertterme, amiben olyan neves személyek léptek fel, mint az idősebb és ifjabb Johann Strauss, Joseph Lanner, Erkel Ferenc vagy az 1838-as pesti árvíz kapcsán adott jótékonysági koncerttel, 1839-ben Liszt Ferenc. E helyen nyílt meg Kossuth Lajos javaslata alapján 1842. augusztus 25-én az Első Magyar Iparmű-kiállítás. A Redoute az 1848–49-es forradalom és szabadságharcban is kiemelt szerepet kapott: Az Országos Honvédelmi Bizottmány időnként annak éttermében gyűlt össze, míg a koncertteremben ülésezett az 1848. július 5-én megnyílt első népképviseleti országgyűlés, amelynek július 11-ei ülésén Kossuth 200 000 főnyi katonát és ehhez szükséges „pénzerőt” kért. Ezért szimbolikus lépésként, megtorlásként 1849 májusában a magyarok által ostromolt budai várat védő Hentzi osztrák generális a várból – a Duna-parti palotákkal együtt – szétlövette az épületet. 1860-ban indult el a Vigadó építése. A Pesti Vigadó többféle célt is szolgált: a 19. században ünnepi és jótékonysági bálokat, ünnepi fogadásokat, köszöntőket rendeztek, s számos komolyzenei előadás helyszíne volt. Ezek közül több a magyar történelem kiemelt pillanati közé tartozott. Ferenc József király 1865-ös látogatásakor a pesti polgári választmány itt adott ünnepélyes zeneestélyt, míg egy évre rá az uralkodó tiszteletére rendezett bált a császári pár nyitotta meg. 1873-ban az épületben született meg Buda, Pest és Óbuda egyesítésével Magyarország új fővárosa, Budapest. Október 25-én, az akkori kisteremben tartotta alakuló gyűlését az új, egyesített, fővárosi képviselő-testület, az ülésen választották főpolgármesternek Ráth Károlyt, a Budapesti Király Ítélőtábla alelnökét. A polgármester Kamermayer Károly, volt Pest városi tanácsnok, az első alpolgármester Gerlóczy Károly közigazgatási szakember lett. A három település hivatali apparátusát is egyesítették, azóta november 17-e Budapest hivatalos születésnapja. Az ünnepi alkalomra rendezett ünnepségen előadták Liszt Ferenc Krisztus oratóriumát. Budapest születésének 50. évfordulója alkalmából, 1923. november 19-én Dohnányi Ernő vezényletével a Palestrina kórus előadta Kodály Zoltán erre az alkalomra írt művét, a Psalmus Hungaricust, amely akkor még az 55. zsoltár nevet viselte. Talán nincs még egy épület a világon, ahol annyiszor lépett volna föl...